Тонг Ниен е слънчева студентка, облечена в бяло, розово и патешко жълто.

Хан Шангиен е почти 30 годишен дангалак с труден характер, който се носи постоянно в черно.

Тя учи за докторантура и се радва на много фенове онлайн като изпълнителка на любителски кавъри на песни под ник Little squid. Всички я харесват, защото е мила и добре възпитана.

Той е Gun God, ветеран и жива легенда от състезанията по CTF*, MVP** на един от първите отбори в дисциплината, който се е оттеглил изненадващо точно в момента, когато кариерата му е изглеждала най-обещаваща. Малкото останали му близки го упрекват постоянно, че е безделник, защото не разбират е-спорта, който практикува и го смятат за "просто игра".

В нейната стая всичко е розово, плюшено и брокатено.

Той живее в метален бункер, заобиколен от стомана и кожени мебели.

Противоположности на различна траектория. До деня, в който той сяда за малко в интернет кафето, където тя работи. Тонг Ниен е моментално очарована от този мъж и решава да открие каквото може за него.

На немски има глагол fremdschämen - когато някой прави такива глупости, че чак теб те е срам заради него. Това бяха първите няколко епизода с Тонг Ниен, където тя се мъкнеше като fan girl след Хан Шангиен и не знаеше точно какво иска или как да задържи вниманието му. А той, изцяло зает с това да изкара клуба си на международната сцена, да се грижи почти бащински за поверените му момчета от отбора и да тренира с тях всеки ден, нямаше никакво намерение да се замесва в романтични истории.



Постепенно, през неразбории, смешни или сконфузни ситуации, Тонг Ниен си проби път към сърцето на намусения nerd и между тях се разви един великолепен slow burner романс, толкова сладък, че изгълтах 41 серии от по 40 мин. за по-малко от седмица. Кристине ме обяви за "new c-drama junkie", даже вече имам pass за Rakuten Viki, но още не бързам да потвърдя поставената диагноза.

В сравнение с Love O2O този сериал е по-зрял, персонажите бяха по-дълбоки и добре развити, със собствена история, характер, мотиви, дори и второстепенните. Може би само главната героиня беше малко ощетена в това отношение, защото беше много по-млада от останалите и не познаваше никакви огорчения в живота. Смях, романтика и добри приятелства имаше в изобилие, но също и сериозна драма около отношенията между бившите членове на отбор Соло, вече мениджъри на конкурентни клубове.

Go go squid не е за това как трябва да промениш един мъж, за да сте заедно. Ако погледнем внимателно една от първите сцени, как Хан Шангиен се връща в клуба, където момчетата вече спят, разтребва около тях, завива ги, и разбираш, че от самото начало той си е грижовен и лоялен, само дето е затворен и предпазлив. С времето всъщност той не се промени, само се отпусна, омекна малко и се отвори да общува с Тонг Ниен. Тя, от своя страна, преодоля първоначалната си скованост около него, опозна света на е-спортовете и прие с разбиране и ентусиазъм неговата кариера и начин на живот.



Интересно нещо са азиатските драми. Ако в американски сериал имаше мъж на почти 30, който още никога не е имал приятелка, той щеше да е показан като психопат или пълен загубеняк. В китайската драма той е просто целеустремен. Потвърждавам си наблюденията от Love O2O - любовните сцени са съвсем сдържани и има много продуктово позициониране (всички геймъри имаха еднакви столове и слушалки, едно и също лекарство против настинка влезе безброй пъти в кадър). Още нещо, което научих: на мен явно ми е по-лесно да запомням китайските имена в сравнение с корейските.

И естествено, понеже сериалът е made in China, главните герои най-вече копнееха да прославят Китай на международната сцена и поне 3 сцени от общо 15 мин. бяха отделени на работата на Тонг Ниен по полицейската система за разпознаване на лица, и защо тя е толкова хубаво нещо.

Go go squid е истински guilty pleasure. Нямам предвид бонбонената романтика, за нея няма да се извинявам. Имам предвид, че този трогателен и весел сериал идва в контраст със съвсем реалните и истински нарушения на човешки права в Китай, постъпките за асимилацията на Хонконг и особено културния геноцид, който в момента Китай провежда над уйгурското малцинство.

Но иначе, да, твърда препоръка от мен.


Сериалът е достъпен в Rakuten Viki с английски субтитри след регистрация, но за HD качество е необходим годишен абонамент.

* CTF - Capture the flag е състезание по киберсигурност, в което отбори се опитват да намерят слабости и да поемат контрола върху сървърите на противника.

** MVP - Most valuable player