Имам две приятелки, които са големи фенове на корейските и всякакви други азиатски драми. Едната дори има абонамент за Rakuten Viki и се опита преди време да ме въведе в жанра, но по това време тъкмо се бях регистрирала в Netflix, имах прекалено голям избор от неща за гледане и корейския „Healer“, който тя ми предложи, просто не задържа интереса ми.

 Оказва се, както с много други неща, човек понякога трябва да се отърси от очакванията си, за да може да се наслади. И да, азиатските сериали явно са пълни с драма, пискане и маниерчене, но са и идеален ескапизъм в момент, когато реалността ти идва малко нанагорно.

Вторият ми опит с китайското сериалче „Love O2O“ беше успешен. Може би моментът е бил подходящ, или просто историята ме грабна, защото главните герои са студенти по информатика и част от действието се развива във фентъзи онлайн игра.
Бей Уейуей е втора година студентка по информатика в университета Чинг. Тя е красива, умна, упорита, ученолюбива, скромна и явно всичко, което трябва да се очаква от една китайска девойка. Шиао* Най е в последна година от следването, най-харесвания младеж в кампуса, състезател в отбора по баскетбол, гений по програмиране, бог в онлайн игрите и проницателен млад предприемач, който с най-добрите си приятели е програмирал game engine и се опитва да пробие в бизнеса с онлайн игри. Момичетата припадат по него и буквално се тълпят, където той се появи, но той не проявява суета или интерес към тях.
Един ден Шиао Най вижда в компютърната зала как Уейуей се бие онлайн в „Chinese ghost story“, решава да се запознае с нея, намира я в играта и й предлага брачен съюз, за да участват заедно в турнири. И след като изпитите приключват, двамата се най-накрая се срещат на живо и увлечението и уважението, което изпитват един към друг става О2О -> online 2 offline. Ако дотук героите ви се струват малко стереотипни и това, което наричат Мери Сю, не сте в грешка. Те са добродетелни, не се карат и винаги постъпват правилно. Може да звучи скучно, но сериалът си спестява глупавите недоразумения като източник на драма, защото младата двойка комуникира зряло и открито, което е приятна изненада. Развитието на връзката е интересно, как първоначалната неловкост отстъпва на разбиране и хумор, и начинът, по който героите се подкрепят, но и знаят, кога трябва да стъпиш в ринга и кога да оставиш другия да води сам битките си.
Неща като физическа или интимна близост не се показват, всичко е много премерено, и по-скоро сладко и срамежливо, отколкото страстно. Общежитията са изцяло обзаведени с мебели Икеа, и навсякъде има много продуктово позициониране. Лаптопите, напитките, навсякъде логото е видимо. Най-вече всичко е една реклама на Китай – огромен университет, потънал в зеленина, чисти улици, модерни технологии, добри хора. Аха-аха да забравиш къде си и единият герой споменава как не е взел курса по „философия на марксизма“ в първата година.
CGI-то в играта е поносимо, въпреки перуките и лещите за очи, и по IT тематиката не чух фрапантни глупости. Едно нещо, което постоянно ме смущаваше, беше колко слаба е главната героиня, буквално виждах възлестите й колене през дънките. 

 Ще ви обогати ли сериалът с нещо? Съмнява ме. 

 Ще донесе ли дълбоко разбиране на Китай? Не, но ще ви даде идея за образа, който Китай иска да излъчи към света. 

 Ще забравите ли за върлуващата в момента пандемия? Надали, семейството на главната героиня е от Ухан.

Но ви гарантирам невинна любовна история, младежки глезотии, комедия и 30 х 45 минути, прекарани приятно.

Бележка: свободни сте да ме коригирате, но ми се струва, че x се произнася не като „кс“, а по-скоро като шъшкащо с – Xiao Nai като Шиао Най, приятелката като Ер Ши и пр.